КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАМ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Общуване
Общуването (или комуникация) е процес, чрез който хората, както и останалите живи организми и информационни системи, обменят помежду си информация. Той включва подготовката, съставянето и предаването на съобщения.От една страна участниците в общуването са тези които създават текста, а от другата са възприемащите този текст. Те общуват с помощта на устната и писмена реч.
Език и реч
Езикът е система от знаци, използвани за комуникация . Езикът е една система от думи и правила, речта е индивидуалното използване на системата.ТекстТекст може да е откъс или пълен, цялостен текст; това е език, реч в писмен вид. Обикновено под текст се подразбира писмен текст.Всеки текст съдържа тема, заглавие и опорни думи. Темата на текста е това, за което се говори в него. Заглавието е свързано с темата. Подсказва най-важното нещо, казано в определен текст. Опорните думи са тези, които назовават най- важното в текста – главните герои и действията им. Свързват по смисъл изреченията в текста, помагат да се открие темата.Текстът може да бъде устен и писмен, в зависимост от това дали го изговаряме или пишем.Може да бъде художествен (когато авторът изразява лично отношение) или нехудожествен (когато съобщаваме научни факти, изводи, дефиниции). Може да бъде : описание (описват се качества и признаци на обект), повествование (случка, приказка,разказ), разсъждение (в който има твърдение, доказателство, заключение), писмо, покана, картичка, отзив, препоръка, съобщение.
Реч в текста в текста може да има авторова, пряка, непряка реч и диалог.
Изречението е граматически организирано свързване на думи, със собствено интонационно и смислово значение.
По състав изреченията биват : прости (Това са изречения, съдържащи само едно сказуемо.Например: „Аз обичам.“) и сложни (Изречения, съдържащи повече от 1 или 2 сказуеми.Например: „Отидох у леля ми, която беше направила сладки.“)
По цел на изказването биват :съобщителни (Съобщителното изречение означава изказване на твърдение, съобщаване на информация, факт, събитие …), въпросителни (Въпросителното изречение служи най-често, за да зададе въпрос / да изиска определена информация), възклицателно (Възклицателното изречение изразява емоция) и подбудителни (означава най-общо, когато нещо е казано на някой с цел той да извърши дадено действие – заповед, забрана, молба, съвет).
Думата е езикова единица, която символизира и предава смисъл. Думите имат преки и преносни значения. Те са най-малката градивна единица на изречението. В текста, думите се отделят при изписването им чрез интервал. Извън прякото им (книжовно) речниково значение, думите също могат да се използват жаргонно.
В изречението думата може да изпълнява главна (подлог и сказуемо) или второстепенна роля (определение, допълнение, обстоятелствено пояснение). Подлогът е тази част на изречението, която показва кой извършва действието. Подлогът може да се изпълнява с няколко имена:
Като част на речта думата е :
Съществителното име, наричано понякога за краткост само съществително, е част на речта, която означава конкретни или абстрактни понятия, названия на лица и предмети и техните имена .Биват : собствени(Митко, Галя, България…), нарицателни (цвете, гълъб, държава…) и умалителни (цветенце, зайченце, детенце…) Определяме му – вид, род, число, степенуване, членуване. Прилагателно име, наричано понякога за краткост само прилагателно, е част на речта, която означава признак, качество или свойство на предметите. Прилагателното име се изменя по род и число, съгласувани с рода и числото на съществителното име, което характеризира. Определяме му – вид, род, число, степенуване, членуване. Глагол, е част на речта, която означава действие или състояние на лице или предмет като процес във времето. Той се изменя по лице, число, време, спрежение, вид, залог и наклонение. Лично местоимение, е самостойна, изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително). Някои местоимения имат форми за лице, число, падеж. Някои се менят и по род, а някои се членуват. Назовават участниците в общуването (аз, ние, ти, вие) лицата или предметите, за които се говори (той, тя, то, те).Определяме му – лице и число, а за 3л.,ед.ч. и род. Наречие, е неизменяема, но самостойна част на речта, която пояснява действието откъм място (Къде?), начин (Как?), количество (Колко?),причина (Защо?) и време (Кога?). Не се променя по род, число, лице, време. Пояснява глагола (сказуемото) в изречението. То може да се степенува и с прилагателното име. Разликата между прилагателното име и наречието е, че прилагателното пояснява съществителното име, а наречието — действието. Лесно е да се установи разликата между прилагателно име и наречие, като се проследи менят ли се по род и число. Определяме му – вид, степенуване. Числително име, е част на речта, която изразява количество или поредност. Числителните имена, които изразяват бройка, се наричат числителни бройни: нула, едно, две, три, сто и едно, две хиляди и т.н. Числителните имена, които изразяват поредност, се наричат числителни редни: първи, втори, девети, осемстотин и десети и т.н.Могат да се изразят с число-3 и цифра-три. Определя се – вид, род, число.
Думата може да е еднозначна (има само едно значение – лале, телевизор, учебник…) или многозначна (означава различни неща – гребен за коса, гребен на вълна, гребен на петел). Думата може да има пряко значение (златен пръстен, златно герданче) и преносно значение (златни ръце – трудолюбив, златно сърце – добродушен).Когато думи могат да се заменят в изречението, без да се нарушава смисълът му, те се наричат синоними (хубава, красива, прекрасна …). Думи с противоположно значение се наричат антоними (голям – малък, светъл – тъмен …).Думите, за които се чудим как и защо са се образували от определени звукове в определен ред, са много стари. Първите думи в езика означават най-важните неща: хляб, вода, земя, небе, човек, кон, вълк, работя, пея, млад, стар и др. Наричат се първични или непроизводни. Непроизводните думи са тези, които не са образувани от други думи. Производни думи са тези, които са образувани от други думи с помощта на представки и наставки. Нови думи могат да се образуват и когато пред корена се постави представка(ход, в-ход, из-ход) , към корена могат да се добавят представка и наставка(под-вод-ниц-а, о-глед-ал-о, пре-град-ен) , може да се добавят и по две-три представки и наставки(раз-по-ред-ител, книж-ар-ниц-а). Има и сложни думи, те са тези, които са образувани от корените на две отделни думи и са свързани с помощта на –о-, -е- , или без тях (водомер, синеок, ранозрейка, кандидат – студент, помощник – аптекар,заместник министър)
Състав на думата – Думи, които имат обща част и сходно значение, се наричат сродни думи. Общата част в група сродни думи се нарича корен.(лов, улов, ловец, залови, ловува). Онази част от думата, която стои пред корена, се нарича представка и служи за образуване на нови думи (научи, заучи, подучи, отучи, изучи). Онази част от думата, която стои след корена и служи за образуване на нови думи, се нарича наставка ( писмо,писател, писмен,писач). Тази част от думата, която стои след наставката и служи само за образуване на форми на думата, се нарича окончание (рисунка, рисунки, рисунките, рисунката). Всяка дума е записана с букви, а при изговор чуваме звукове. В зависимост начина на произнасяне и дали се чува ясен звук, или звук и шум, или само шум, разглеждаме звуковете като две основни групи ( група на гласните – широки(а,о,е) и тесни(ъ,у,и),и група на съгласните - делят се на звучни (б, в, г, д, ж, з , дж, дз) и беззвучни (п, ф, к, т, ш, с, х, ч, ц).Съгласните, при които преобладава повече тон, отколкото шум се наричат сонорни. Това са: л, м, р, н, й.) Съгласната й е винаги мека.Съгласните ж, ч, ш са винаги твърди, т.е. нямат меко съответствие.Буквите я [йа, йъ, ьа, ьъ], ю [йу, ьу] и щ [шт] не означават отделни звуци, а са съчетания от звукове. Буквата а се произнася а след гласна олимпиада, след твърда или сонорна съгласна вана, жена, вила и в членувани форми от ж. р. радостта, любовта.Буквата а се произнася ъ след твърди съгласни в глаголни окончания пишъ, и в членувани форми от м. р. градъ, диамантъ.Единствената буква в българския език, която няма звукова стойност, а означава мекост на предходна съгласна е ь.Съчетание от две букви с един звук – дж и дз.В българския език има 30 букви, подредени в азбука, и 45фонеми : 6 гласни 39 съгласни а, ъ, о, у, е, и твърди – б, в, г, д , ж, дж, з, дз, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш и меки – б', в', г', д', з', дз', к', л', м', н', п', р', с', т', ф', х', ц', й.
Общуване
Общуването (или комуникация) е процес, чрез който хората, както и останалите живи организми и информационни системи, обменят помежду си информация. Той включва подготовката, съставянето и предаването на съобщения.От една страна участниците в общуването са тези които създават текста, а от другата са възприемащите този текст. Те общуват с помощта на устната и писмена реч.
Език и реч
Езикът е система от знаци, използвани за комуникация . Езикът е една система от думи и правила, речта е индивидуалното използване на системата.ТекстТекст може да е откъс или пълен, цялостен текст; това е език, реч в писмен вид. Обикновено под текст се подразбира писмен текст.Всеки текст съдържа тема, заглавие и опорни думи. Темата на текста е това, за което се говори в него. Заглавието е свързано с темата. Подсказва най-важното нещо, казано в определен текст. Опорните думи са тези, които назовават най- важното в текста – главните герои и действията им. Свързват по смисъл изреченията в текста, помагат да се открие темата.Текстът може да бъде устен и писмен, в зависимост от това дали го изговаряме или пишем.Може да бъде художествен (когато авторът изразява лично отношение) или нехудожествен (когато съобщаваме научни факти, изводи, дефиниции). Може да бъде : описание (описват се качества и признаци на обект), повествование (случка, приказка,разказ), разсъждение (в който има твърдение, доказателство, заключение), писмо, покана, картичка, отзив, препоръка, съобщение.
Реч в текста в текста може да има авторова, пряка, непряка реч и диалог.
Изречението е граматически организирано свързване на думи, със собствено интонационно и смислово значение.
По състав изреченията биват : прости (Това са изречения, съдържащи само едно сказуемо.Например: „Аз обичам.“) и сложни (Изречения, съдържащи повече от 1 или 2 сказуеми.Например: „Отидох у леля ми, която беше направила сладки.“)
По цел на изказването биват :съобщителни (Съобщителното изречение означава изказване на твърдение, съобщаване на информация, факт, събитие …), въпросителни (Въпросителното изречение служи най-често, за да зададе въпрос / да изиска определена информация), възклицателно (Възклицателното изречение изразява емоция) и подбудителни (означава най-общо, когато нещо е казано на някой с цел той да извърши дадено действие – заповед, забрана, молба, съвет).
Думата е езикова единица, която символизира и предава смисъл. Думите имат преки и преносни значения. Те са най-малката градивна единица на изречението. В текста, думите се отделят при изписването им чрез интервал. Извън прякото им (книжовно) речниково значение, думите също могат да се използват жаргонно.
В изречението думата може да изпълнява главна (подлог и сказуемо) или второстепенна роля (определение, допълнение, обстоятелствено пояснение). Подлогът е тази част на изречението, която показва кой извършва действието. Подлогът може да се изпълнява с няколко имена:
- Съществително име - Детето играе.
- Прилагателно име- Красивата се омъжи.
- Местоимение - То изчезна.
- Числително име - Петият спечели. Подлогът на български се членува с пълен член.
Като част на речта думата е :
Съществителното име, наричано понякога за краткост само съществително, е част на речта, която означава конкретни или абстрактни понятия, названия на лица и предмети и техните имена .Биват : собствени(Митко, Галя, България…), нарицателни (цвете, гълъб, държава…) и умалителни (цветенце, зайченце, детенце…) Определяме му – вид, род, число, степенуване, членуване. Прилагателно име, наричано понякога за краткост само прилагателно, е част на речта, която означава признак, качество или свойство на предметите. Прилагателното име се изменя по род и число, съгласувани с рода и числото на съществителното име, което характеризира. Определяме му – вид, род, число, степенуване, членуване. Глагол, е част на речта, която означава действие или състояние на лице или предмет като процес във времето. Той се изменя по лице, число, време, спрежение, вид, залог и наклонение. Лично местоимение, е самостойна, изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително). Някои местоимения имат форми за лице, число, падеж. Някои се менят и по род, а някои се членуват. Назовават участниците в общуването (аз, ние, ти, вие) лицата или предметите, за които се говори (той, тя, то, те).Определяме му – лице и число, а за 3л.,ед.ч. и род. Наречие, е неизменяема, но самостойна част на речта, която пояснява действието откъм място (Къде?), начин (Как?), количество (Колко?),причина (Защо?) и време (Кога?). Не се променя по род, число, лице, време. Пояснява глагола (сказуемото) в изречението. То може да се степенува и с прилагателното име. Разликата между прилагателното име и наречието е, че прилагателното пояснява съществителното име, а наречието — действието. Лесно е да се установи разликата между прилагателно име и наречие, като се проследи менят ли се по род и число. Определяме му – вид, степенуване. Числително име, е част на речта, която изразява количество или поредност. Числителните имена, които изразяват бройка, се наричат числителни бройни: нула, едно, две, три, сто и едно, две хиляди и т.н. Числителните имена, които изразяват поредност, се наричат числителни редни: първи, втори, девети, осемстотин и десети и т.н.Могат да се изразят с число-3 и цифра-три. Определя се – вид, род, число.
Думата може да е еднозначна (има само едно значение – лале, телевизор, учебник…) или многозначна (означава различни неща – гребен за коса, гребен на вълна, гребен на петел). Думата може да има пряко значение (златен пръстен, златно герданче) и преносно значение (златни ръце – трудолюбив, златно сърце – добродушен).Когато думи могат да се заменят в изречението, без да се нарушава смисълът му, те се наричат синоними (хубава, красива, прекрасна …). Думи с противоположно значение се наричат антоними (голям – малък, светъл – тъмен …).Думите, за които се чудим как и защо са се образували от определени звукове в определен ред, са много стари. Първите думи в езика означават най-важните неща: хляб, вода, земя, небе, човек, кон, вълк, работя, пея, млад, стар и др. Наричат се първични или непроизводни. Непроизводните думи са тези, които не са образувани от други думи. Производни думи са тези, които са образувани от други думи с помощта на представки и наставки. Нови думи могат да се образуват и когато пред корена се постави представка(ход, в-ход, из-ход) , към корена могат да се добавят представка и наставка(под-вод-ниц-а, о-глед-ал-о, пре-град-ен) , може да се добавят и по две-три представки и наставки(раз-по-ред-ител, книж-ар-ниц-а). Има и сложни думи, те са тези, които са образувани от корените на две отделни думи и са свързани с помощта на –о-, -е- , или без тях (водомер, синеок, ранозрейка, кандидат – студент, помощник – аптекар,заместник министър)
Състав на думата – Думи, които имат обща част и сходно значение, се наричат сродни думи. Общата част в група сродни думи се нарича корен.(лов, улов, ловец, залови, ловува). Онази част от думата, която стои пред корена, се нарича представка и служи за образуване на нови думи (научи, заучи, подучи, отучи, изучи). Онази част от думата, която стои след корена и служи за образуване на нови думи, се нарича наставка ( писмо,писател, писмен,писач). Тази част от думата, която стои след наставката и служи само за образуване на форми на думата, се нарича окончание (рисунка, рисунки, рисунките, рисунката). Всяка дума е записана с букви, а при изговор чуваме звукове. В зависимост начина на произнасяне и дали се чува ясен звук, или звук и шум, или само шум, разглеждаме звуковете като две основни групи ( група на гласните – широки(а,о,е) и тесни(ъ,у,и),и група на съгласните - делят се на звучни (б, в, г, д, ж, з , дж, дз) и беззвучни (п, ф, к, т, ш, с, х, ч, ц).Съгласните, при които преобладава повече тон, отколкото шум се наричат сонорни. Това са: л, м, р, н, й.) Съгласната й е винаги мека.Съгласните ж, ч, ш са винаги твърди, т.е. нямат меко съответствие.Буквите я [йа, йъ, ьа, ьъ], ю [йу, ьу] и щ [шт] не означават отделни звуци, а са съчетания от звукове. Буквата а се произнася а след гласна олимпиада, след твърда или сонорна съгласна вана, жена, вила и в членувани форми от ж. р. радостта, любовта.Буквата а се произнася ъ след твърди съгласни в глаголни окончания пишъ, и в членувани форми от м. р. градъ, диамантъ.Единствената буква в българския език, която няма звукова стойност, а означава мекост на предходна съгласна е ь.Съчетание от две букви с един звук – дж и дз.В българския език има 30 букви, подредени в азбука, и 45фонеми : 6 гласни 39 съгласни а, ъ, о, у, е, и твърди – б, в, г, д , ж, дж, з, дз, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш и меки – б', в', г', д', з', дз', к', л', м', н', п', р', с', т', ф', х', ц', й.